Мотивационно писмо — структура и тон

Мотивационното писмо не е преразказ на автобиографията. То отговаря на въпроса защо точно тази позиция и тази компания са ни интересни и какво можем да донесем. Писмото е кратко, конкретно и не съдържа общи обещания.

Защо е нужно писмото

Писмото съществува, за да покаже, че сме прочели обявата и разбираме какво търси работодателят. Когато се изисква, липсата му е пропуск; когато не се изисква, добре написаното писмо може да е предимство.

Обем и структура

Разумният обем е от три до пет кратки абзаца. Първият казва защо пишем, вторият — какво от опита ни е свързано с позицията, третият — какъв принос очакваме да имаме, а последният затваря с готовност за разговор.

• Три до пет кратки абзаца с ясна цел.
• Начало с конкретно наблюдение, не с обща формула.
• Две-три изисквания от обявата, свързани с реален пример.
• Делови тон без превъзходни степени.
• Проверка на имена, заглавие и дата преди изпращане.

Началото — как да не е шаблон

Началото не трябва да започва с обща формула. По-добре е да започнем с конкретно наблюдение за позицията или за дейността на компанията, за да се види, че писмото е писано за тях, а не изпратено навсякъде.

Свързване на опита с позицията

Свързването на опита с позицията е най-важната част. Полезно е да изберем две-три изисквания от обявата и да покажем с кратък пример къде и как сме се справяли с подобна задача. Примерите убеждават, обещанията — не.

Тон и стил

Тонът е делови и спокоен, без превъзходни степени и без прекалена фамилиарност. Обикновените изречения се четат по-леко и оставят впечатление за човек, който пише ясно и мисли подредено.

Какво да проверим преди изпращане

Преди изпращане е добре да проверим името на компанията, заглавието на позицията и дали не е останал текст от друг вариант. Такива дребни грешки се забелязват веднага и обезсилват доброто съдържание.

Полезно е да водим кратка бележка какво сме писали в документите при всяка кандидатура. Ако получим обаждане след седмици, ще знаем точно за какво сме заявили готовност.

Полезно е да си запишем въпросите, които са ни затруднили на интервю, и да подготвим по-добри отговори. Така следващият разговор минава по-леко, защото вече сме мислили по темата.

Контактите трябва да са актуални и лесни за набиране. Ако работодателят не може да се свърже с нас, най-добре написаната кандидатура не носи резултат.

Ако позицията е в друга сфера, полезно е да изведем напред уменията, които се пренасят — работа с хора, организация, работа с документи. Те често тежат повече от конкретния отраслов опит.

Преди изпращане е добре да прочетем текста на глас. Изреченията, които се препъват при четене, обикновено се препъват и при прегледа от страна на работодателя.

При кандидатстване в голяма компания е добре да знаем, че документите често минават през софтуер за предварителен подбор. Ясната структура и точните заглавия помагат на този етап, без да намаляват качеството.

Малкото внимание към детайлите се забелязва: изписаното име на позицията, точният срок и ясните контакти показват, че кандидатурата е подготвена, а не изпратена между другото.

Езиковите умения се проверяват лесно при разговор, затова е по-добре да посочим реално ниво, отколкото най-доброто възможно. Разликата се разбира в първите минути и създава ненужно неудобство.

Кандидатстването за позиция, която надхвърля опита ни, не е загуба на време, ако документите са честни. Понякога работодателят търси човек с потенциал и тогава правилното представяне е достатъчно.

Заглавието на файла също има значение. Име от рода на „автобиография_финал_нова“ не помага на никого — по-добре е файлът да носи собственото ни име и позицията, за която кандидатстваме.

Редът в документите се забелязва. Еднакви отстъпи, ясни заглавия и последователни дати създават впечатление за човек, който работи подредено, а това е качество, което се търси в почти всяка позиция.

Полезно е да имаме два варианта на автобиографията — кратък за бърз преглед и по-подробен за позиции, при които се очаква повече информация за опита.

Поканването на разговор зависи от съвпадението между обявата и документите. Колкото по-точно описваме това, което се търси, толкова по-вероятно е да бъдем забелязани сред другите кандидати.

Документите се променят през годините заедно с опита ни. Полезно е да ги преглеждаме поне веднъж годишно, дори когато не търсим активно работа, за да не се налага да ги пишем наново под напрежение.

Кратката версия на опита ни, събрана в четири-пет изречения, е полезна във всякакви ситуации — при телефонно обаждане, при разговор на събитие и при представяне пред непознат човек.

Писмото не печели позицията само по себе си, но често решава кой от няколко сходни кандидати да бъде поканен. Когато е кратко и конкретно, то оставя усещане за човек, който е прочел обявата и разбира какво се иска.